Perhaps love

.. и тъкмо, когато си мислиш, че си го преживяла, че е минало, забравено, надраснато, заровено, изтрито, препрограмирано, че вече няма значение, че си друга, че няма сила върху теб, че има друг,  даже няколко други след него, че е излекувано, изплакано, подредено, опитомено, обяснено, размагьосано…

…и се случва нещо малко, нещо незначително. Нещо, което те връща там, разтреперана и малка, смешна и мелодраматична. Понеже всъщност нищо не си преживяла, нищо не си забравила, не си изплакала нищо. И е твърде голямо за надрастване. Твърде живо за опитомяване. И упорито боли… да знаеш, че някъде там, някой все още ти чете мислите, въпреки всичко.

Perhaps love

Другата

Напоследък сънищата ми са реалност, без която животът остава непълен – канелата към кафето на дните ми. А може би онази там е истинската, а аз съм ехото от нейното живеене? От време на време се засичаме за миг  – обикновено, когато тя ляга да спи, а аз се събуждам, за да й позволя да ме сънува. Понякога тя получава подаръци, а за мен остават само следите от тях, по малко от топлината им, усещането, че съм ги държала в ръце. Друг път я усещам как иска да протегне пръстите ми и да докосне нещо, някого… или разтваря устните ми в усмивка, която ме изненадва… или ме убеждава да казвам и пиша неща, които смята за важни. Другата.

five

five heartbeats till I

remember

to breathe again

no, it’s not poetry

it’s me

simply me

every time I see you

it’s a five heartbeats long

reality break

five breathless moments

till I remember

you are l’homme d’autrui

вместо подарък

понякога* чувството, че вече
всичко сме си казали
плашеща близост

друг път* усещането
че още нищо не сме си казали
че всичко предстои
на следващата страница

днес* увереността

че всъщност думите
никога не са имали голямо
значение
освен заради вкуса на мълчанието ни
после

че всъщност думите
че са само любимите ни играчки
само хартиени корабчета
сгънати от страниците
на една (още) ненаписана книга

Вчера

Вчера тук трябваше да има торта. Голяма. Шоколадова. Торта, която се прави за рождени дни. Защото вчера беше рожденият ден на нещо прекрасно. Нещото започна преди три години, но ми е все така трудно да разбера какво е,  въпреки че е било с мен във всеки един ден оттогава насам, дори и в ония, супер гадните дни, в които никой не може да ме понася, дори и в дните, в които съм се усещала изгубена, дори и в моментите, в които съм пропадала в кладенеца на поредната любовна история, дори и насън.  През тези три години то ме е карало да се смея, да плача (понякога едновременно), да правя глупости, да помъдрявам, да пътешествам, да порасвам, да пиша, да се променям.  Да, нещото се оказа истинско приключение. И в него имам съучастник. На него също често му се налага да се смее, да плаче (може би дори едновременно), да прави глупости, да помъдрява, да пътешества, да порасва, дори да пише;) и със сигурност да се променя. За улеснение  го наричаме приятелство, макар отдавна да сме установили, че за нещото, което вчера стана на 3 години няма измислена дума.

Сега по същество – защо нямаше торта? Защото един (понякога нетърпимо изобретателен) заек я изяде. Цялата. После го намерих щастливо заспал сред последните трохи, а ушите му (и половината къща) бяха целите в шоколад. Чистих цяла нощ, мислейки си за това как всъщност тортата му се полагаше (почти) по право, понеже през повечето време му се налага да тича между двама еднакво лудички стопани, които го хранят основно със смях, въображение и… по някоя и друга шоколадова торта.

{ … }

Пътува навсякъде с теб – свръхбагаж, за който плащаш на вноски, ежедневни.

Самотата.

Която идва с порастването и забравя да си тръгне.

Която се храни с малките смърти на всяка раздяла.

Която те кара (дори мечтаейки) да избираш невъзможните ситуации, безизходиците, задънените улици, no-happy-end историите.

Която си води дневник на безсънните ти нощи.

Която инвентаризира страховете ти безпогрешно.

Която безшумно се настанява между ужаса от непредвидимото и този от предизвестеното.

Която има дълга сянка.

Която не дава на никой да я приближи. Почти никога.

Една, която

Една, която се смее с глас.

Една, която чува гласа ти в написаните думи.

Една, която тъгува, тайно и от себе си.

Една, която не вярва в приказки, живее ги.

Една, която катопораснещестанекапитаннакораб.

Една, която ти иде да ревнуваш дори от себе си.

Една, която не става за забравяне.

Една, която хвърля зарове срещу живота, а после му отмъква картите, през смях.

Една, която знае как да опитомява слънчеви зайчета,  скрити страхове и стари рани.

Една, която е направена от усмивки и от топлина и от летен вятър и от щастливи сънища.

Една, която чуваш, дори когато си тананика на ум, далече, далече от теб.

Една, която…

23:08

Юл: с мойте мацки си мислим за стрийт пърформанси
Юл: ма не знам доколко е доходно
аз: кво шъ пърформвате, ма?
Юл: ами гери почти не може да свири на китара, аз почти не мога да играя кючек, ще измислим нещо авангардно

taste of you

Such a good thought, the thought you exist. I kept it in my mouth all day. Unspoken.